ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 11 септември 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. В момента инфлацията е на равнище, близко до нашата средносрочна цел от 2%, и оценката ни за перспективата за нея остава като цяло непроменена.

Новите прогнози на експертите на ЕЦБ представят картина на инфлацията, която е подобна на прогнозираната през юни. Очаква се общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,1% през 2025 г., 1,7% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат средно равнище от 2,4% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г. Прогнозира се прираст на икономиката от 1,2% през 2025 г. Това представлява възходяща ревизия спрямо 0,9% в юнските прогнози. Очакванията за растежа през 2026 г. сега са малко по-ниски – 1,0%, а прогнозата за 2027 г. е непроменена на равнище от 1,3%.

Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката отбеляза съвкупен прираст от 0,7% през първото полугодие благодарение на устойчивото вътрешно търсене. Данните по тримесечие сочат по-силен растеж през първото и по-слаб през второто, отчасти в отражение на първоначално засилване на международната търговия, предназначено да изпревари очакваното повишение на митническите тарифи, и на последващо отпадане на този ефект.

Показателите от проучвания сочат, че и промишленото производство, и секторът на услугите продължават да бележат растеж и това е сигнал за известна положителна базова инерция в икономиката. Макар че търсенето на работна ръка се забавя, пазарът на труда остава фактор за силен растеж, като през юли безработицата беше на ниво от 6,2%. С течение на времето това би трябвало да стимулира разходите за потребление, особено ако гражданите спестяват по-малка част от доходите си, както предвиждат експертните прогнози. Разходите за потребление и инвестициите би трябвало да бъдат подпомогнати от факта, че предишни понижения на лихвените проценти продължават да намират отражение в условията за финансиране. Инвестициите би трябвало също да бъдат подкрепени от значителните държавни разходи за инфраструктура и отбрана.

Очаква се до края на годината растежът да бъде забавян от по-високите митнически тарифи, поскъпването на еврото и засилването на конкуренцията в глобален план. Все пак въздействието от тези неблагоприятни фактори върху растежа би трябвало да отслабне през следващата година. Макар че сключените неотдавна търговски споразумения донякъде отслабиха несигурността, цялостното въздействие на промяната върху политиките в световен мащаб ще стане известно едва след известно време.

Управителният съвет смята, че е особено важно еврозоната и нейната икономика да бъдат спешно укрепени с оглед на сегашните геополитически условия. Фискалните и структурните политики би трябвало да направят икономиката по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. Една година след публикуването на доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност все така е от решаващо значение неговите препоръки да бъдат последвани от конкретни действия и изпълнението им да бъде ускорено в съответствие с пътната карта на Европейската комисия. Правителствата следва да отдадат приоритет на стимулиращи растежа структурни реформи и стратегически инвестиции, осигурявайки същевременно устойчиви публични финанси. От решаващо значение е съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз да бъдат завършени в амбициозен срок и бързо да бъде създадена законодателната рамка за потенциалното въвеждане на цифрово евро.

Инфлация

Годишната инфлация остава близка до целевото равнище, като през август се увеличи леко до 2,1% спрямо 2,0% през юли. Инфлацията на енергийните цени беше -1,9% след -2,4% през юли, а инфлацията на цените на храните спадна от 3,3% на 3,2%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни остана постоянна на равнище от 2,3%. При услугите инфлацията намаля леко до 3,1% спрямо 3,2% през юли, а при стоките остана непроменена на равнище от 0,8%.

Показателите за основната инфлация остават в съответствие със средносрочната ни цел от 2%. Растежът на годишна база на компенсацията на наето лице беше 3,9% през второто тримесечие спрямо 4,0% през предходното и 4,8% през второто тримесечие на миналата година. Перспективно ориентираните показатели, включително инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучванията на очакванията за заплатите, показват, че нарастването на възнагражденията ще продължи да се забавя. Успоредно с увеличението на производителността това ще допринесе за възпиране на вътрешния ценови натиск, дори след оттласкването на печалбите от ниските им равнища.

В перспектива прогнозата на експертите е инфлацията на цените на храните да спадне от 2,9% през 2025 г. до 2,3% през 2026 г. и 2027 г. Очаква се енергийната инфлация да продължи да варира, но да нараства в хода на прогнозния период, отчасти поради влизането в сила на Схемата на ЕС за търговия с емисии 2 през 2027 г. Предвижда се инфлацията без компонентите енергоносители и храни да спадне от 2,4% през 2025 г. до 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г. поради по-високия обменен курс на еврото и отслабването на натиска от страна на разходите за труд.

Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж вече са по-балансирани. Макар че несигурността намаля вследствие на сключените неотдавна търговски споразумения, ново влошаване на търговските взаимоотношения би могло да потисне още повече износа и да забави инвестициите и потреблението. Влошаване на нагласите на финансовите пазари би могло да доведе до затягане на условията за финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и по-слаб растеж. Геополитическото напрежение, като например неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, остава значителен източник на несигурност. От друга страна по-високи от очакваното разходи за отбрана и инфраструктура и реформи, повишаващи производителността, биха допринесли за растежа. Засилване на доверието на бизнеса би могло да стимулира частните инвестиции. Възможно е също доверието да се повиши и активността да се засили, ако отслабне геополитическото напрежение или ако оставащите търговски спорове бъдат разрешени по-бързо от очакваното.

Перспективата за инфлацията остава по-несигурна от обичайното вследствие на все още нестабилната търговска политика в световен план. По-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Освен това тя би могла да се окаже по-ниска, ако по-високите митнически тарифи доведат до по-слабо търсене на износ от еврозоната, а държави със свръхкапацитет увеличат още износа си към нея. Възможно е напрежението в търговията да доведе до повече волатилност и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари, а това би потиснало вътрешното търсене и съответно също би понижило инфлацията. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-висока, ако разпокъсаност в световните вериги на доставка доведе до покачване на цените на вноса и влоши ограниченията на капацитета във вътрешната икономика. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам пазарните краткосрочни лихвени проценти отбелязаха увеличение, а дългосрочните се задържаха в общи линии без промяна. Предишните понижения на лихвените ни проценти обаче продължиха да допринасят за поевтиняване на заемите за предприятията през юли. Средният лихвен процент по новите кредити за тях намаля до 3,5% през юли спрямо 3,6% през юни. Разходите за емитиране на пазарен дълг останаха непроменени – 3,5%. Кредитите за предприятията отбелязаха нарастване с 2,8% – малко по-голямо в сравнение с юни, а растежът при емитирането на корпоративни облигации се увеличи до 4,1% спрямо 3,4%. Средният лихвен процент по нови ипотечни кредити отново остана непроменен на ниво от 3,3% през юли, а прирастът на ипотечното кредитиране нарасна от 2,2% на 2,4%.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.